Някои от причините за възникването на вълните убийци:  



Среща с течение. 

Ако едно течение се движи срещу повечето вълни в даден район, както край Иглен нос,  то ги забавя и предизвиква нарастването им на височина. Предните вълни срещат течението и намаляват скоростта си, а следващите се блъскат в тях и се нагъват като акордеон. Няколко от тях, сбити по този начин една към друга, могат да образуват "убиец". Други конфигурации от течения могат да съберат малък брой вълни в една огромна  също както лупата фокусира и засилва светлината.   

Промяна в дълбочината. 

Ако дадена вълна внезапно попадне в значително по-плитки води,  височината и рязко ще се увеличи вследствие на факта, че водата не се свива.  Това се случва на определени места край източните брегове на САЩ, където континенталния шелф  се простира доста по-навътре в океана. 

Нелинейна нестабилност. 

В началото на 60-те Томас Брук Бенджамин, преподавател по физика в Кеймбридж, и абсолвентът Джим Феър откриват,  че каквото и да предприемат, не могат да генерират абсолютно равномерна последователност от вълни в експерименталния басейн.  Някои от тях отдават енергия на другите дори когато всички са с една и съща посока на движение и честота.  Бенджамин и Феър се досещат, че няма проста линейна зависимост между внесената енергия и генерираната чрез нея вълна.  Дори при постоянно подаване на вълнообразуваща енергия - например вятър, някои вълни винаги са по-големи от останалите. Това явление е известно като нестабилност на Бенджамин-Феър. В басейн то представлява интересен физически феномен.  В океана обаче може да породи потенциално смъртоносна вълна убиец.   

Чудовищният вододел   

През 1995 г. за първи път научно е измерена височината на една от чудовищните вълни.  На 1 януари нефтената платформа Драупнер в Северно море край бреговете на Норвегия "среща" водна стена  с височина 26 метра - приблизително колкото десететажна сграда. Измерването е направено с бордово лазерно устройство което показва, че вълната е над два пъти по-висока от другите около нея. 

Шест години по-късно, през 2001г, Европейската космическа агенция ( ЕКА )  използва два сателита за дистанционно сондиране за наблюдения на океана. Спътниците излъчват импулси от радиовълни чрез антени, които се отразяват от земната повърхност и се връщат обратно,  за да бъдат обработени чрез серия алгоритми и да се превърнат в изображение на земната повърхност.  В конкретния случай сателитите събират информация от морето в рамките на научен проект, наречен MaxWave. В продължение на три седмици са засечени не по-малко от 10 гигантски вълни всяка от тях с височина над 25 метра.

Оттогава насам често се организират срещи и технически конференции,  на които учените се опитват да изяснят механизмите на явлението. Изследването на вълните убийци обаче продължава да бъде изключително трудно -  основният проблем е в добиването на надеждна информация. 

Такава информация се опитва да намери и Ефим Пелиновски от Института по приложна физика на Руската академия на науките.  Той събира информация предимно от нефтените платформи в Северно море.  "Не можем да възпроизведем историята на вълните убийци,  защото не разполагаме с измервания в радиус от една миля около нефтените платформи", пояснява той. 

Дори при наличието на сензори вурху нефтена платформа или на шамандура,  вероятността да се получи информация за вълна убиец е в най-добрия случай незначителна.  Освен че са огромни, тези водни гиганти са и краткотрайни - съществуването им продължава едва минута или две. Оскъдицата на информация принуждава Пелиновски да използва данни от всякакви източници.  "Проучваме всичко налично, споделя той.- Опитваме се да обработим цялата информация от вестниците, от BBC или CNN."  

Тук започва да се прокрадва скептицизъм. "В медиите всяка по-голяма вълна бива наричана ""убиец",  казва Крис Гарет, професор по Физика на океана към университета на Виктория, Британска Колумбия.  "Сигурен съм, че сте попадали на заглавия от рода на "Круизен кораб ударен от вълна убиец."Всъщност съдът просто  е бил на място, където морето е било доста бурно."  

Логичното решение на проблема е в опитите за симулиране на вълни убийци в лабораторни условия. Ерик Хелър от Харвардския университет обаче твърди, че в басейните за вълни не може да се постигне кой знае какво.  "В лабораторен резервоар можеш да генерираш водовъртежи и вълни. За да се наблюдава ефектът, за който става дума обаче,  той трябва да бъде доста голям, така че да се образуват достатъчно водовъртежи, и твърде дълъг, пояснява той. -  Може би се питате: "Защо не използваме по-ниски вълни в по-малък басейн?" В този случай обаче  капилярният ефект - повърхностното налягане на водата, взема връх и изкривява резултатите." 

Поради тези причини, пояснява Хелър, физиците използват електромагнитно излъчване като заместител на водата.  Поведението на микровълните и светлинните вълни е поразяващо сходно с това на океанските им аналози.  В серия от експерименти, проведени паралелно от Хелър в "Харвард" и изследователи от университета на Марбург в Германия,  в кухина между две метални плочи са изпратени микровълни. Случайните течения в морето са симулирани чрез  поставянето на метални конуси на произволни места в затвореното пространство. 

Учените откриват, че в кухината се появяват анормални "пикови" микровълни, и то много по-често, отколкото очакват.  Налагащият се извод е, че дори в хаотичните условия на морето с неговите случайни  течения и движещи се в различни посоки вълни,  въпросните течения действат като лещи, фокусирайки вълните така, че да образуват чудовищните убийци. 

По време на работата по проекта MaxWave сателитите изпълняват ролята на обикновени инстументи за наблюдение.  Модерните достижения в областта на образните технологии вече позволяват  доста по-подробното изучаване на феномена.  Германския спътник за наблюдения на Земята TerraSAR-X, изведен за първи път в орбита през 2007-а и  неговия "брат" TanDEM-X, изстрелян за първи път през 2010г, са създадени съвместно от Германския аерокосмически център и  компанията EADS Astrium. Сателитите използват модерна радарна образна технология,  наречена радиолокация със синтезирана апертура ( PCA ). Те оставят изображения с разделителна способност от 1 м  и макар че основното им предназначение да е картографирането на сушата,  се справят с проследяването на вълните доста по-добре от спътниците на MaxWave.  

Въпреки напредъка в технологиите, учените все още не могат да прогнозират достатъчно точно  кога и къде ще се появи вълна убиец. За момента е възможно единствено да се изпрати предупреждение за ситуации,  в които има голяма вероятност за тяхното образуване, така че моряците да бъдат подготвени.  Един от рисковите райони в това отношение е мястото, където се срещат Атлантическият и Индийският океан - Иглен нос.  "Ако вятърът засилва Игленото течение на юг, а откъм Антарктика идва мощно мъртво течение, ще се образуват големи вълни, движещи се на север.  При подобна ситуация може да се изпрати предупреждение." - пояснява Сузане Ленер от Германския аерокосмически център. 

Подобно предупреждение би могло да промени съдбата на "Едмънд Фитцджералд".  Дори една неточна прогноза би подсказала на екипажа  да избегне вълната убиец, спасявайки себе си и кораба. "Вълните убийци винаги ще бъдат статистическо явление, никога - сигурен факт,  заявява Хелър.- Един ден обаче ще има морски прогнози, които най-малкото ще включват оценка на вероятността за тяхната поява " За онези, които прекарват живота си в морето, това ще бъде нещо наистина ценно.


       


Цунамито и вълната убиец - две различни явления.  

Цунамитата са способни да причинят неописуеми щети, но съществено се различават от вълните убийци.  Те са породени от явления като земетресения, приплъзване на плочи или вулканични изригвания.  Цунамитата, за разлика от вълните убийци, разкриват истинския си мащаб едва когато достигнат до брега.  В открито море те имат дължина ( разстоянието между гребените на две вълни ) от порядъка на 200 км, но сравнително малка височина, което ограничава поразяващата им сила. Когато обаче навлязат в по-плитки води, дължината им намалява драстично за сметка на височината, която нараства пропорционално. 
Цунамито в Индийския океан от 2004-та взема повече жертви от което и да е друго цунами.  То е причинено от земетресение с магнитуд над 9.0 по скалата на Рихтер западно от Суматра. Индийската плоча внезапно се приплъзва под Бурманската, образувайки разлом с дължина около 1200 км на дъното на океана, и я надига с 15 метра. Това причинява изместването на около 30 куб. км вода, която се превръща във вълни, отнели живота на повече от 230 000 души, достигайки брега.  Въпреки мащабите си, азиатското цунами не е потопило нито един кораб в открито море - загуби има само в пристанищата.

поздравления за материала, прочетох го целия и съм чувал за това явление, ако не греша и в един филм

germantiger,
Поради липсата на достатъчно информация за тези океански и морски вълни убийци,
повечето създадени филми за огромни вълни, всъщност са за цунами - огромна маса от вода, следствие на земетресения заливаща сушата, което е различно от вълната убиец, която се образува във водните пространства, понякога и близо до брегове и е убийствена предимно за корабите.
Приликата е само във голямата им височина. Представете си вълна цунами,
която стои срещу кораб в средата на океана - няма никакъв шанс за оцеляване.
Повечето изследвания в тази насока са именно за да може да се предотвратяват такива трагедии, които оказва се, са много чести.

The Perfect Storm / Перфектната буря ( 2000г.), не е документален филм,
но в него доста реално са отразени истинските вълни убийци,
препоръчвам го, защото в този филм може да се погледне отблизо сблъсъка с това явление, благодарение на добрите визуални ефекти.

същия филм имах предвид както и още един, но съзнавам само че това са "трактовки" или "възстановки" е смешно да ги наречем дори

наблюдавал съм "мега" вълни в южна африка, разбира се те не са това за което ти пишеш

не съм наблюдавал тия в португалия на живо