Постинг
06.08.2022 14:18 -
Влиянието на средата върху гените
Автор: knowings
Категория: Други
Прочетен: 2911 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 06.08.2022 14:41
Прочетен: 2911 Коментари: 2 Гласове:
15
Последна промяна: 06.08.2022 14:41
Учени от цял свят разкриват мистериите на нашите гени. Генните изследвания разкриват миналото ни и бъдещето, както и болестите, от които е вероятно да се разболеем и откъде идват нашите предци.
- Вие сте това, с което са се хранили предците ви.
- Ако дядо ви е преяждал, рискът да развиете диабет е четири пъти по-висок.
- Епигенетиката и епигеномиката и различията между хората.
( Изследването и информацията за него са от Медицински факултет "Хъл Йорк" в Хеслингтън, Англия
Hull York Medical School )
Колкото повече разбираме за своята ДНК, толкова по-сложна става тя. Проектът "Човешки геном" е направил изненадващото откритие, че геномът ни съдържа само около 22 000 гени - около половината от броя, който преди са предвиждали учените. Скорошни изследвания обаче, отново връщат броя на гените до около 46 000.
Колко ли гени са необходими за направата на едно доста сложно същество, като човека. Оказва се, че всеки ген има само една функция и действа самостоятелно. Телата и мозъците ни са резултат както от сложната комуникация между гените, така и от тази между гените и средата.
"Програмирането" на гените спрямо средата е познато като епигенетика, а ефектите от тази промяна в самия геном - епигеномика. На молекулно ниво гените се "изключват", като от самата ДНК се прибави метилова група, или като към протеиновите части на ДНК се прилепят различни молекули.
Епигеномиката обяснява как в клетките в телата ни, съдържащи еднаква ДНК, са включени или изключени различни гени. Така ДНК на генетично идентични клетки бива манипулирана и в резултат се произвеждат коренно различни клетки, като нервните клетки и клетките на черния дроб, например.
Но освен че създава разлики в клетките на един и същ индивид, епигеномиката поражда и различия между хората. Това означава, че телата ни са продукт на сложно взаимодействие между гените и средата.
Няколко изследвания демонстрираха, че на молекулно ниво се унаследява не само ДНК, а и модификациите в ДНК, които ръководят генната експресия.
Така фактори от околната среда, които са в ход у родителите, оказват влияние и върху потомството им. Изследване на генетик-а Маркъс Пембри върху населението в Йоверкаликс, град в Швеция показва, че дядовци, които са преяждали, имат внуци, четири пъти по-застрашени да починат от диабет.
Явленията на епигенетично ниво означават, че генетиците които се интересуват от еволюцията у хората, трябва да обръщат внимание не само на гените ни, а и на начина по който се регулира експресията на тези гени, тъй като и това е обект на естествения отбор.
Ако и това не звучи достатъчно сложно, изненадите не са приключили. Когато Пардис Сабети от института "Броуд" в Бостън търси огнища на естествен отбор в генома, открива, че само половината от тях се намират в гените. Останалите са в онова, което се наричаше "отпадъчна ДНК" - Частите ДНК между гените.
- Вие сте това, с което са се хранили предците ви.
- Ако дядо ви е преяждал, рискът да развиете диабет е четири пъти по-висок.
- Епигенетиката и епигеномиката и различията между хората.
( Изследването и информацията за него са от Медицински факултет "Хъл Йорк" в Хеслингтън, Англия
Hull York Medical School )
Колкото повече разбираме за своята ДНК, толкова по-сложна става тя. Проектът "Човешки геном" е направил изненадващото откритие, че геномът ни съдържа само около 22 000 гени - около половината от броя, който преди са предвиждали учените. Скорошни изследвания обаче, отново връщат броя на гените до около 46 000.
Колко ли гени са необходими за направата на едно доста сложно същество, като човека. Оказва се, че всеки ген има само една функция и действа самостоятелно. Телата и мозъците ни са резултат както от сложната комуникация между гените, така и от тази между гените и средата.
"Програмирането" на гените спрямо средата е познато като епигенетика, а ефектите от тази промяна в самия геном - епигеномика. На молекулно ниво гените се "изключват", като от самата ДНК се прибави метилова група, или като към протеиновите части на ДНК се прилепят различни молекули.
Епигеномиката обяснява как в клетките в телата ни, съдържащи еднаква ДНК, са включени или изключени различни гени. Така ДНК на генетично идентични клетки бива манипулирана и в резултат се произвеждат коренно различни клетки, като нервните клетки и клетките на черния дроб, например.
Но освен че създава разлики в клетките на един и същ индивид, епигеномиката поражда и различия между хората. Това означава, че телата ни са продукт на сложно взаимодействие между гените и средата.
Няколко изследвания демонстрираха, че на молекулно ниво се унаследява не само ДНК, а и модификациите в ДНК, които ръководят генната експресия.
Така фактори от околната среда, които са в ход у родителите, оказват влияние и върху потомството им. Изследване на генетик-а Маркъс Пембри върху населението в Йоверкаликс, град в Швеция показва, че дядовци, които са преяждали, имат внуци, четири пъти по-застрашени да починат от диабет.
Явленията на епигенетично ниво означават, че генетиците които се интересуват от еволюцията у хората, трябва да обръщат внимание не само на гените ни, а и на начина по който се регулира експресията на тези гени, тъй като и това е обект на естествения отбор.
Ако и това не звучи достатъчно сложно, изненадите не са приключили. Когато Пардис Сабети от института "Броуд" в Бостън търси огнища на естествен отбор в генома, открива, че само половината от тях се намират в гените. Останалите са в онова, което се наричаше "отпадъчна ДНК" - Частите ДНК между гените.
Вълнообразно
Проектът "Човешки геном" е направил изненадващото откритие, че геномът ни съдържа само около 22 000 гени - около половината от броя, който преди са предвиждали учените. Скорошни изследвания обаче, отново връщат броя на гените до около 46 000.
цитирайgermantiger написа:
Проектът "Човешки геном" е направил изненадващото откритие, че геномът ни съдържа само около 22 000 гени - около половината от броя, който преди са предвиждали учените. Скорошни изследвания обаче, отново връщат броя на гените до около 46 000.
До скоро се твърдеше, че са около 20 000, но изследванията често са хипотетични :)