Постинг
08.08.2022 21:32 -
Епохата на викингите
Автор: knowings
Категория: История
Прочетен: 1371 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.08.2022 21:45
Прочетен: 1371 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 08.08.2022 21:45
Едва ли някой се съмнява, че историята е една много важна част от еволюцията на човечеството. Документирането, съхраняването, препредаването на събития, факти, предмети, произведения, на следващите поколения, е неизменна и важна част от еволюционния процес.
Историята ни дава възможност да открием произхода си или да научим повече за него,
да видим допуснатите грешки на други поколения и да се поучим от тях, като не ги допускаме отново,
да се учим и вдъхновяваме от постиженията и откритията на нашите предци и да постигаме още по-големи успехи.
Историческата тема, която избрах да споделя с вас, очертава линия на времето от 793 г. до 1066 г. и е свързана с англосаксонците и битките, които са водили срещу викингите.
Добри източници от онова време са "Англосаксонска хроника", започната през годините на управлението на Алфред Велики Уесекски ( 871-899 г.), както и ръкописи дълго след норманското нашествие.
Може би сте чували за староанглийската ( англосаксонска ) поема "Битката при Малдън" ( The Battle of Maldon ), написана на неустановена дата, въпреки че има предположения, че е създадена 1-2 години след самото събитие, заради точните и подробни описания в нея. Запазени са само 325 реда от стихотворението - началото и краят са унищожени при пожар през 1731 г. в Лондонска библиотека, където е бил съхраняван преписът.
Тази поема е може би най-известното свидетелство за бойни действия преди норманското нашествие на Острова.. В поемата става въпрос за драматичната битка, водена през август 991 г. край град Малдън ( Maldon), Есекс, срещу армия викинги. Напрежението нараства, когато водачът на английските сили еалдорман Бирхтнот нарежда на воините си да слязат от конете и да се подготвят за бой, описва събитието поемата. Казва им да държат щитовете си твърдо срещу враговете и заема мястото си в строя заедно с най-добрите си воини. Всички са изпълнени с решимост - на пратеника на викингите е заявено, че искането им да им се плати ще бъде удовлетворено, но не със сребро, а с удари от мечове и копия.
( Тоест, преди да нападнат англосаксонците, викингите са им предложили да платят за да се избегне битката, но от английска страна е било отказано плащане. Плащането на викингите било начин да бъдат отблъснати. Парите вършели работа, както личи от прочутия данък "Данегелд" . Той обаче е показателен за провала и пораженческия дух по време на управлението на Етелред Неготовия ( 978-1016г.) Тук искам да вмъкна, че в "Англосаксонска хроника" е посочено, че между 991 и 1018 г. на викингите били плащани огромни суми - от 10 000 до 72 000 паунда. Тези данни може би са преувеличени, но все пак са достатъчно значителни и затова голям брой монети от времето на Етелред са запазени в Скандинавия.)
По-нататък в поемата се пресъздават яростта и кръвта на последвалата битка. Дървените щитове на много воини устояват на железните оръжия, но други, включително и Биртхтнот, нямат такъв късмет. Някои от англичаните се обръщат и побягват , но по-верните, разказва поетът, остават. В поемата се предават и речите на онези, които видели, че водачът им е мъртъв, но въпреки това заявяват, че ще продължат да се бият.
Подобни описания на битки са доста добре известни. Поезията на англосаксонците е наситена със силна емоция, но е добър източник за разбиране на очакванията и отношенията през последните години на Х в. Това е времето, когато кървавите набези на викингите са чести, а с различните г
рупи нашественици се води серия войни.
Но дали битката наистина е била, както я описва поемата?
Дали военните действия в Британия през епохата на викингите винаги са били под формата на битка?
"Хрониката" описва сблъсъци с викингите и други народи през IX , X и XI в., тоест по времето, когато се формира Английското кралство. Има свидетелства за кампании, а особено подробно са описани защитните действия срещу викингите в Южна Англия при управлението на Алфред. По-кратки, но не по-малко важни са нападателните кампании, водени в части от кралство Мерчия, което било завзето от викингите.
Описани са също Шотландия, Уелс и Северна Англия през годините на наследниците на Алфред - Едуард Стария ( 899-924 г.) и синовете му Ателстан ( 924- 939 г.) и Едмунд ( 939- 946 г.)
Хроника на войните срещу викингите:
793 г.
Първа кръв - Викингите атакуват манастира Линдисфарн в Нортумбрия, но не го разрушават. Атаката им шокира и разярява християнския Запад.
855 г.
Легло и закуска - За първи път викингска войска зимува в Англия, като остава на о. Шепи, Кент. ( това е територия, подчинена на кралство Уесекс ).
878 г.
Падението на Алфред - Викингите отнемат Западносаксонското кралство от крал Алфред, след като през предишното десетилетие са завзели кралствата Нортумбрия, Източна Англия и Мерчия. Алфред обаче се измъква, успява да събере сили и разбива армията на викингите при Едингтън в Уилтшир.
911 г.
Кралицата с меча - Етелфлед, дъщерята на Алфред, управлява Мерчия след смъртта на съпруга си. Тя води успешна кампания срещу викингите.
937 г.
Голяма победа - В битката при Браненбурк англосаксонските сили, водени от крал Ателстан се изправят срещу съюз между шотландци, брити от Стратклайд, уелсци и викинги от Нортумбрия и Ирландия. Ателстан печели.
980 г.
Следващата вълна - Викингите започват първите си нападения от "Втората епоха на викингите". През управлението на крал Етелред II Неготовия, са атакувани Саутхемптън, Танет и Чешир.
991 г.
Платено - При Малдън, Есекс, английска войска водена от Бирхтнот, е разбита от викингски флот, опустошаващ Югоизточна Англия. Англичаните правят първото от цяла серия големи парични плащания.
1066 г.
Един от двама ни - Спор за правото над трона води до две нападения. Едното идва от Норвегия, а другото от Нормандия. След победа при Стамфорд Бридж английската армия е разбита от норманите при Хейстингс.
Военните задължения
Грамоти за даряване на земи показват, че притежаването на земя е било важна част от воюването на англосаксонците.
В грамотите още от VIII в. има клаузи, че собствениците на земята се задължават да участват в армията, да работят по строежа на мостове, важни за мобилността на армиите, и укрепления. Подобни документи карат учените да обсъждат чувството на задължение в англосаксонските военни сили и доколко земевладелците или хората, които обработвали земята, реално участвали в армията.
В някои случаи тези задължения били под формата на плащания, които биха могли да се ползват за наемане на други хора, включително и викинги наемници.
Много от войните през средновековието се водели, за да се разрушат сградите на противника и да се плячкоса реколтата му, особено от важните имения по време на жътва.
Да не забравяме, че отвличането на хора в робство също било част от войните в ранното Средновековие. Подобни действия не били запазена марка само на грабителските викингски армии. В действителност икономиката на късна англосаксонска Англия разчитала на робския труд .
През средата на Х в. английското кралство от Уесекс предприело серия атаки срещу територии в днешния Мидландс и северно от Англия. Това е начин на война, сходен с този от времето на "Хептархията" ( името, дадено на седемте основни англосаксонски кралства в Британия), както свидетелства съкровището от Стафордшир. Но дори и след това време, когато обединеното Английско кралство често трябвало да се защитава срещу набезите на викингите, владетелите му често повеждали воините си за грабеж в земите на съседни кралства.
Но какво са представлявали битките? Поемата на Малдън не описва всичко. Можем да попълним част от празнините, ако приемем, че "битката" е можело всъщност да бъде относително малка и кратка и да включва по няколкостотин мъже, какъвто е бил случаят с няколко от сблъсъците, водени в Уесекс през IX в. Но е можело да бъде и целодневно клане с хиляди мъже на първа линия, както е станало в последния бой на англосаксонското кралство при Хейстингс през 1066 г.
През IX в. определението за битка може да зависи от това, дали в нея участва кралят и как се оценява изходът и.
Зло за добро - викингите носят кръвопролития и насилие, но също така внасят нова култура и нови артефакти.
Историята ни дава възможност да открием произхода си или да научим повече за него,
да видим допуснатите грешки на други поколения и да се поучим от тях, като не ги допускаме отново,
да се учим и вдъхновяваме от постиженията и откритията на нашите предци и да постигаме още по-големи успехи.
Историческата тема, която избрах да споделя с вас, очертава линия на времето от 793 г. до 1066 г. и е свързана с англосаксонците и битките, които са водили срещу викингите.
Добри източници от онова време са "Англосаксонска хроника", започната през годините на управлението на Алфред Велики Уесекски ( 871-899 г.), както и ръкописи дълго след норманското нашествие.
Може би сте чували за староанглийската ( англосаксонска ) поема "Битката при Малдън" ( The Battle of Maldon ), написана на неустановена дата, въпреки че има предположения, че е създадена 1-2 години след самото събитие, заради точните и подробни описания в нея. Запазени са само 325 реда от стихотворението - началото и краят са унищожени при пожар през 1731 г. в Лондонска библиотека, където е бил съхраняван преписът.
Тази поема е може би най-известното свидетелство за бойни действия преди норманското нашествие на Острова.. В поемата става въпрос за драматичната битка, водена през август 991 г. край град Малдън ( Maldon), Есекс, срещу армия викинги. Напрежението нараства, когато водачът на английските сили еалдорман Бирхтнот нарежда на воините си да слязат от конете и да се подготвят за бой, описва събитието поемата. Казва им да държат щитовете си твърдо срещу враговете и заема мястото си в строя заедно с най-добрите си воини. Всички са изпълнени с решимост - на пратеника на викингите е заявено, че искането им да им се плати ще бъде удовлетворено, но не със сребро, а с удари от мечове и копия.
( Тоест, преди да нападнат англосаксонците, викингите са им предложили да платят за да се избегне битката, но от английска страна е било отказано плащане. Плащането на викингите било начин да бъдат отблъснати. Парите вършели работа, както личи от прочутия данък "Данегелд" . Той обаче е показателен за провала и пораженческия дух по време на управлението на Етелред Неготовия ( 978-1016г.) Тук искам да вмъкна, че в "Англосаксонска хроника" е посочено, че между 991 и 1018 г. на викингите били плащани огромни суми - от 10 000 до 72 000 паунда. Тези данни може би са преувеличени, но все пак са достатъчно значителни и затова голям брой монети от времето на Етелред са запазени в Скандинавия.)
По-нататък в поемата се пресъздават яростта и кръвта на последвалата битка. Дървените щитове на много воини устояват на железните оръжия, но други, включително и Биртхтнот, нямат такъв късмет. Някои от англичаните се обръщат и побягват , но по-верните, разказва поетът, остават. В поемата се предават и речите на онези, които видели, че водачът им е мъртъв, но въпреки това заявяват, че ще продължат да се бият.
Подобни описания на битки са доста добре известни. Поезията на англосаксонците е наситена със силна емоция, но е добър източник за разбиране на очакванията и отношенията през последните години на Х в. Това е времето, когато кървавите набези на викингите са чести, а с различните г
рупи нашественици се води серия войни. Но дали битката наистина е била, както я описва поемата?
Дали военните действия в Британия през епохата на викингите винаги са били под формата на битка?
"Хрониката" описва сблъсъци с викингите и други народи през IX , X и XI в., тоест по времето, когато се формира Английското кралство. Има свидетелства за кампании, а особено подробно са описани защитните действия срещу викингите в Южна Англия при управлението на Алфред. По-кратки, но не по-малко важни са нападателните кампании, водени в части от кралство Мерчия, което било завзето от викингите.
Описани са също Шотландия, Уелс и Северна Англия през годините на наследниците на Алфред - Едуард Стария ( 899-924 г.) и синовете му Ателстан ( 924- 939 г.) и Едмунд ( 939- 946 г.)
Хроника на войните срещу викингите:
793 г.
Първа кръв - Викингите атакуват манастира Линдисфарн в Нортумбрия, но не го разрушават. Атаката им шокира и разярява християнския Запад.
855 г.
Легло и закуска - За първи път викингска войска зимува в Англия, като остава на о. Шепи, Кент. ( това е територия, подчинена на кралство Уесекс ).
878 г.
Падението на Алфред - Викингите отнемат Западносаксонското кралство от крал Алфред, след като през предишното десетилетие са завзели кралствата Нортумбрия, Източна Англия и Мерчия. Алфред обаче се измъква, успява да събере сили и разбива армията на викингите при Едингтън в Уилтшир.
911 г.
Кралицата с меча - Етелфлед, дъщерята на Алфред, управлява Мерчия след смъртта на съпруга си. Тя води успешна кампания срещу викингите.
937 г.
Голяма победа - В битката при Браненбурк англосаксонските сили, водени от крал Ателстан се изправят срещу съюз между шотландци, брити от Стратклайд, уелсци и викинги от Нортумбрия и Ирландия. Ателстан печели.
980 г.
Следващата вълна - Викингите започват първите си нападения от "Втората епоха на викингите". През управлението на крал Етелред II Неготовия, са атакувани Саутхемптън, Танет и Чешир.
991 г.
Платено - При Малдън, Есекс, английска войска водена от Бирхтнот, е разбита от викингски флот, опустошаващ Югоизточна Англия. Англичаните правят първото от цяла серия големи парични плащания.
1066 г.
Един от двама ни - Спор за правото над трона води до две нападения. Едното идва от Норвегия, а другото от Нормандия. След победа при Стамфорд Бридж английската армия е разбита от норманите при Хейстингс.
Военните задължения
Грамоти за даряване на земи показват, че притежаването на земя е било важна част от воюването на англосаксонците.
В грамотите още от VIII в. има клаузи, че собствениците на земята се задължават да участват в армията, да работят по строежа на мостове, важни за мобилността на армиите, и укрепления. Подобни документи карат учените да обсъждат чувството на задължение в англосаксонските военни сили и доколко земевладелците или хората, които обработвали земята, реално участвали в армията.
В някои случаи тези задължения били под формата на плащания, които биха могли да се ползват за наемане на други хора, включително и викинги наемници.
Много от войните през средновековието се водели, за да се разрушат сградите на противника и да се плячкоса реколтата му, особено от важните имения по време на жътва.
Да не забравяме, че отвличането на хора в робство също било част от войните в ранното Средновековие. Подобни действия не били запазена марка само на грабителските викингски армии. В действителност икономиката на късна англосаксонска Англия разчитала на робския труд .
През средата на Х в. английското кралство от Уесекс предприело серия атаки срещу територии в днешния Мидландс и северно от Англия. Това е начин на война, сходен с този от времето на "Хептархията" ( името, дадено на седемте основни англосаксонски кралства в Британия), както свидетелства съкровището от Стафордшир. Но дори и след това време, когато обединеното Английско кралство често трябвало да се защитава срещу набезите на викингите, владетелите му често повеждали воините си за грабеж в земите на съседни кралства.
Но какво са представлявали битките? Поемата на Малдън не описва всичко. Можем да попълним част от празнините, ако приемем, че "битката" е можело всъщност да бъде относително малка и кратка и да включва по няколкостотин мъже, какъвто е бил случаят с няколко от сблъсъците, водени в Уесекс през IX в. Но е можело да бъде и целодневно клане с хиляди мъже на първа линия, както е станало в последния бой на англосаксонското кралство при Хейстингс през 1066 г.
През IX в. определението за битка може да зависи от това, дали в нея участва кралят и как се оценява изходът и.
Зло за добро - викингите носят кръвопролития и насилие, но също така внасят нова култура и нови артефакти.
Няма коментари
