Интересен е мита, за който се твърди че произлиза от Древен Шумер.
Става дума за съществуването на Планетата Х , наричана още Нибиру. 


Нибиру е била считана за 12 -та поред планета, 12 - а, тъй като тогава Слънцето, Луната и Плутон  също се считали за планети ( освен осемте, които ние познаваме ).

За тази планета се е твърдяло, че в даден момент ще мине толкова близко до Земята, че ще предизвика глобална катастрофа...


( И  тази част от темата е базирана на доктрина от доцент д-р Владимир Божилов - български астрофизик и преподавател. )


 Писателя и псевдоучен Зекария Сичин анализира текстовете и космологичните митове на Древен Шумер и Вавилон,и по-специално древния епос за сътворението "Енума Елиш"- "Когато във висините". 
В резултат на което стига до извода, че древните учени са знаели за съществуването на допълнителна планета. Орбитата на тази планета обаче била толкова елиптична, че тя минавала много рядко покрай Земята. Зекария Сичин твърди, че именно тази планета била населена със свръхразвита цивилизация, която била създала човечеството чрез генетични експерименти. За съжаление, отдавна е доказано, че такава планета просто не съществува. 

Друг факт е, че трудовете на З. Сичин неправилно тълкуват и превеждат своеволно, дори невярно древните оригинали. Това не е открито веднага, тъй като по времето на написване на книгите му, учените, които са могли да проверят работата му, са се броели на пръсти. Нещо повече, от стотиците хиляди астрономически наблюдения на нощното небе знаем, че такава планета не съществува физически. Но дори и да съществуваше и да не можехме да я видим поради някаква причина, което в общи линии е невъзможно, нейната хипотетична орбита би била твърде нестабилна. Нито едно тяло не може да оцелее задълго в толкова силно елиптична орбита, нито пък да премине през астероидния пояс между Марс и Юпитер.  

Като цяло, съвременните апокалиптични пророчества са по-скоро измама, но все пак в тях има зрънце истина., светът може да свърши макар и не толкова скоро.  

Небето и природата наистина могат да унищожат цивилизацията, каквато я познаваме, при това без да е необходима божествена намеса. 

Астероид с диаметър от 10 километра е сложил край на ерата на динозаврите преди 65 милиона години. Тела с диаметър от 1 км. падат на всеки 500 000 години. 

Падането на огромен астероид със сигурност е рядко събитие, но се е случвало преди и със сигурност ще се случи отново. Въпросът е само кога? 
Милиони долари се инвестират именно в търсене на този отговор дори в настоящия момент. 
За първи път предположението, че сблъсъците с метеорити ( небесни тела достигнали до повърхността, а не изгорели в атмосферата като метеор ) имат значение за Земята, е изказвано от американския астроном  Шумейкър през 1963 г. 
Благодарение на на редица геологически изследвания днес знаем, че за последните 600 милиона години Земята е била ударена от над 60 обекта с диаметър над 5 километра.
Ако и най-малкият от тези обекти удари повърхността на планетата ни, това ще е еквивалентно на мощта на десет милиона мегатона и ще остави кратер с диаметър от 95 километра! 

Предсказването на събития като сблъсъците с астероиди е много трудно и постоянно се разработват модели за следене на близките до Земята обекти и за оценка на потенциалните опасни такива. 

Астероид с диаметър над 1 километър се очаква да премине в опасна близост чак през 2880 г. 

Освен прякото влияние върху климата и живота на повърхността и опасността от движение на тектонични плочи ( може би дори и приплъзване на полюсите? ) ударът с подобно тяло може да повлияе и на динамиката на земното ядро, което създава магнитното поле на Земята. Без неговата защита планетата ни ще бъде подложена на смъртоносно лъчение от Космоса. 

Но това са събития, които са общо взето далеч в  бъдещето. Нещо друго обаче може да ни застигне много по-рано и бързо. 
Нищо от гореизброените природни опасности не е толкова близко до нас, колкото опасността от човешката дейност и ефектите на технологичния прогрес, довели до оръжия за моментално масово унищожение.  

На 16 юли 1945 г. в пустинята Аламогордо, Ню Мексико, е тествана първата ядрена бомба. Ръководител на така наречения проект "Манхатън" е Робърт Опенхаймер. Малко по-късно, на 6 и на 9 август, две атомни бомбиудрят японските градове  Хирошима и Нагасаки. Над сто хиляди души умират моментално, а много повече загиват мъчително след това от вторични ефекти и лъчева болест. Самият Опенхаймер е ужасен от откритието си и по-късно изиграва основна роля, за да се ограничи употребата на ядреното оръжие. 

Историята на ядрената енергетика е история, написана с кръв. Днес немалка част от електроенергията на модерния свят се произвежда в ядрените електроцентрали. 
Прогресът в технологията ни доведе до реална опасност от глобална ядрена криза, която всеки един политически лидер с болни амбиции може да причини с лекота. 

При ядрена война нашият свят ще премине в унищожителен Армагедон само за секунди. Няма да са нужни астероиди, катаклизми или пандемични болести- само човешка грешка, подкована от болна амбиция, глупост или най-обикновена алчност. И - край. 

Факт е, че науката има нужда от хора, които да раждат идеи и да ги развиват. 
Но е факт също, че напредъкът на дадена технология без контрол и без мисъл за последствията от нейното приложение би бил пагубен. 

Човешкият фактор е най- голямата и реална опасност в настоящето и обозримото бъдеще. Какво и как ще се случи, зависи само от нас, от нашия морал и отговорност, тъй като ние моделираме света, в който ще живеем. 

Заключението е,
че животът е крехък. Човешкият живот и самата цивилизация могат да бъдат напълно заличени за части от секундата. 
Не природата, а самите ние можем да унищожим собствения си свят, при това много бързо Било то заради ядрена война, технологична грешка или безрасъдството на лидерите на дадени световни сили. 

Земята е на 4,6 милиарда години, а първите форми на живот са се зародили преди 3,5 милиарда. Нашата планета действително е уникална. Не знаем дали другаде в Космоса изобщо може да има живот, бил той и примитивен. 
Днес, нашият човешки вид е абсолютно доминантен вид на планетата. Ето защо имаме възможност да променим влиянието, което оказваме върху околната среда. Сами можем да изберем дали, водени от политически, икономически или други материални подбуди, да продължаваме да унищожаваме природата в името на краткосрочни "добродетели". Защото, ако в близко бъдеще Земята, която ще оставим на нашите деца, стане негодна за живот, няма да има нито извинение, нито "спасителен план".