Вероятно не / сте чували за метали като тербий или неодим, церий и прометий... 

Редкоземните метали са жизненоважни за "зелените" технологии, 
но добиването им си има екологична цена.



Това са метали, които са част от така наречените редкоземни метали - група химични елементи, превърнали се в супергерои на високотехнологичната епоха. 

Те се извличат от скална маса, извадена от огромни открити мини, и без тях преносимите компютри iPod устройствата и плоскоекранните телевизори, далеч не биха били толокова компактни. Всеки смартфон например задължително включва шест елемента, създадени на базата на редкоземни елементи. Без тези метали телефонът би бил с размерите на тухла. 

Редкоземните метали са безценни не само за високотехнологичните играчки. Те са незаменим елемент от мощните магнити, превърнали се в двигатели на революцията на чистата енергия, като част от ветрогенераторните турбини и автомобилните електродвигатели. 
Свойствата им намират приложение още в енергоспестяващите крушки, скенерите за магнитнорезонансна томография, кабелите от оптични влакна и ракетите с лазерно насочване. 
С други думи, те са се превърнали в част от същността на технологиите на XXI в. 

 

В групата на редкоземните метали влизат 17 химически елемента от последните редове на периодичната таблица. Въпреки названието си те съвсем не са редки . Наричат се така, защото са се намирали трудно през XVIII век, когато са открити от шведския армейски химик лейтенант Карл Аксел Арениус. 
Някои от тях обаче присъстват в земната кора също толкова, колкото и медта, оловото или цинкът. Дори двата най-редки от групата - тулий и лутеций, са около 200 пъти по-често срещани от златото.  

Проблемът е, че тези елементи се намират в изключително ниски концентрации. 
Присъствието им в минералите, които ги съдържат, се измерва в стойности от порядъка на 1-2 %. 
Освен това те имат склонност да се "събират" с други елементи, често с радиоактивните торий и уран. 
Тоест екстракцията, сепарацията и обогатяването са скъпи и вредни за околната среда. 

Китай добива около от 70 % от редките земни елементи в света и е отговорен за 90 % от сложния процес за превръщането им в магнити. 


Цената 

 


 

Цената е Ранената Земя  


Редкоземните минерали захранват света, но добивът оставя местни и глобални отпечатъци върху Земята. 




За нещастие извличането на редкоземните метали от земната кора е сред най-вредните за околната среда минодобивни дейности, което означава, че за "зеленото" си утре днес заплащаме жестока екологична цена. 

 

Проблемът е, че редкоземните метали не се срещат като отделни елементи. Те влизат в състав на скали, от които трябва да бъдат извлечени, а след това и сепарирани - процес включващ обработка на рудата в цистерни с кипящи силни киселини. В тези руди обикновено има и торий ( радиоактивен метал ).

За екологичната цена на екстракцията - една от причините, поради които Западът толкова време предпочиташе да внася редкоземните метали, вместо да ги добива, говорят печалните пейзажи край около 200-те мини за редкоземни елементи, поразили китайската природа. 

Киселините се оттичат в потоци и реки, поразявайки оризища, рибарници или източници на итейна вода. 

Радиоактивните материали често биват оставяни да замърсяват почвата, при което унищожават реколти  или увреждат здравето на местното население. 

Което е още по-лошо, голяма част от мините за редкоземни метали в Китай работят нелегално и затова не са подвластни на каквито и да е регулации за ограничаване на нанасяните щети. 
Действията на страната за намаляване на износа, поне официално, са мерки за справяне с този проблем. Приети са нови стандарти и се инвестира в опазване на околната среда.
Но пътят е дълъг.