Големи, с малки мозъци, унищожени след удар на планетата с астероид...

Всеки си мисли, че е наясно с историята на динозаврите, но какво знаем в действителност за създанията, доминирали света в продължение на милиони години. 

Кой е бил върховният хищник в края на креда? 

Всъщност, с всяка изминала година узнаваме все повече неща. 

Както казва Дан Косинс, не минава месец без нова находка на вкаменелост или ново проучване, което предизвиква предположенията ни как са живели динозаврите...

Динозаврите процъфтявали в продължение на 160 милиона години, завзели всички ниши, били невероятно разнообразни и печелели конкуренцията с другите животни през мезозойската ера. 

За сравнение, Homo sapiens е едва на 200 000 години, а двукраките примати хоминидите, се появили преди около 6 милиона години. 


Истината е, че динозаврите може да се окажат най-успешните създания, живели някога на Земята.  


 

Когато си мислим за динозаври, най-често в съзнанието ни изплуват образи на големи създания, бродещи сред жегата, задуха и пропития с тежки миризми въздух на блата и гори. 
Но палеонтолозите работещи в Аляска и Антарктида показват, че динозаврите са оцелявали и в много по-студени условия, отколкото се е смятало преди. Някои видове процъфтявали дори сред сняг и лед. 

През 60-те години, отпечатъци открити на Шпицберген, остров от архипелага Свалбард, показаха че динозаврите са обитавали и полярните ширини. 
Те са били доста по-топли, отколкото днес, но времето все пак е било мразовито. 
А край река Колвил в Аляска е открито цяло динозавърско "гробище" с вкаменелости от периода креда. 
На другия край на планетата вкаменелости от динозаври са открити на два острова край Антарктида, а видове от началото на юрския период са намерени едва на 640 км от Южния полюс. 

Но може би най-интересните останки от полярни динозаври са открити в Югоизточна Австралия, недалеч от Мелбърн. 
Преди около 100 милиона години тези земи са били част от Антарктида, така че температурите са падали под нулата поне през няколко месеца в годината. 
 "Било е ужасно студено", казва д-р Том Рич. Точно той е разкопал вкаменелостите, които показват, че динозаврите са живеели и при екстремни условия. 
 "Тук имаме свидетелства, че преди 105-115 милиона години земята е била замръзнала, а това означава, че годишната температура е била около -6 и +3 градуса. Четири месеца от всяка година са преминавали в мрак." 

Най-ценното откритие на Рич е Leaellynasaura, растителнояден динозавър с размерите на гъска. Той е оцелявал благодарение на огромните си очи, тъй като е можел да намира храна в сумрака на дългите полярни зими.



Рич анализира 5-сантиметров череп на Leaellynasaura и стига до факта, че зрителните дялове на мозъка, които обработват зрителната информация, са били много големи. 
 "Имаме доказателства, че костите на тези животни са нараствали постоянно, така че са били активни през цялата година. Определено са били добре адаптирани да намират храна през студените и тъмни зими", обяснява Том Рич.  


Най-свирепото същество на Земята е бил Tyrannosaurus rex, върховният хищник в края на креда. Високи по 6 метра и тежки по 5 тона, тези "тиранични гущери" нападали плячката си със сила на захапката от 1400 кг. През по-голямата част от еволюционната си история обаче повечето видове тиранозаври не били по-едри от човек.

  

Чрез фосилни находки палеонтолозите вече са описали над 20 различни вида тиранозаври, живели в период от 100 милиона години. 
Всички са били двукраки хищници, но първите тиранозаври са били доста доста по-различни. Най-важното, били са много по-малки. 
Например Raptorex, тиранозавър, описан през септември 2009 г. е бил малко по-голям от човек и е тежал около 1% от масата на T-Rex. 
 "Наричам първите тиранозаври чакалите на юра". През този период върховните хищници са алозаврите и мегалозаврите, това са били лъвовете и леопардите на онова време. 
Дребните тиранозаври са ловували по-малка плячка. Те също са били страховити хищници, но е трябвало да оставят най-голямата плячка - гигантските дълговрати растителноядни, на по-големите хищници", обяснява Томас Холц, експерт по тиранозаври.

Но преди около 80 милиона години алозаврите и мегалозаврите почти изчезват и се освобождава ниша, в която се настаняват тиранозаврите. 
 "Може би причината е възходът на растителноядните с по-големи мозъци и уста като патешка човка. Те са по-трудна плячка и алозаврите не са можели да се справят с нея. Точно тогава по-малките, но по-умни прототиранозаври са получили шанс да се развият до върховни хищници", смята Холц. 

Дълго време изображенията на динозаври се основаваха на научни догадки какъв е бил цветът на тези животни.
Проф. Майкъл Бентън ползва сканиращ електронен микроскоп за да проучи вкаменени кичури от Sinosauropteryx, месояден динозавър с размерите на пуйка, живял преди около 125 милиона години. Той наблюдавал меланозоми, микроскопични структури, богати на пигменти, които придават цвета и на човешката раса. 
При невероятно увеличение се вижда формата на меланозомите, като така се отличават различно оцветените хора. 
 "Сферичните меланозоми съдържат червеникаво-кафяв пигмент, а в пръчковидните има черен", обяснява Бентън. - Открихме, че опашката на Sinosauropteryx е била с доста ярка бяло-червеникава окраска." 

Учени от Йейл в САЩ проучили вид на 150 милиона години, наречен Anchiornis. Той е бил с размера на пиле, с дълги пера по краката и по предните крайници. По същия метод те открили,  че той е имал корона от червеникави пера, заобикалящи тъмносини пера. Перата по крайниците са били бели, с червени върхове. 
Окраската и на двата вида е достатъчно ярка и се предполага, че е изпълнявала и визуална функция. 



 





( Имайте предвид, че блогът ми е с активирана модерация и публикувам само коментари свързани със съдържанието на постинга. )

Какво ли е това?... Когато през 1988 г. аржентинският фермер Гийермо Ередия открил нещо странно във фермата си в Патагония, решил, че това е вкаменен дънер на дърво.
Човекът нямал никаква представа, че всъщност е намерил 1,5 метровата тибия, т.е голямата пищялна кост, на най-големия завропод, бродил някога по Земята.

Argentinosaurus бил дълъг 24 метра и тежал 75 тона. Този титанозавър бил представен на вниманието на научната общност през 1993 г. от Родолфо Кория и Хосе Бонапарте от Националния музей по естествени науки в Буенос Айрес.